мое пролетно слънце,
от полите на Витоша
до Родопския край.
По килим от кокичета
се разхождат мечтите ми
придружени от вятъра-
онзи весел лентяй.
Минзухари надничат
от очите на птиците.
Във цвета на овошките
се заражда живот.
Пролетта ме обсебва
с аромат на обичане
а светът ми възкръсва
преоткрил своя Бог.
Ще докосна лъчите ти,
мое пролетно слънце,
за да блесне онази,
непозната искра,
от която се раждат
най-красивите истини.
Нека бъде Любов,
Красота,Светлина!
Няма коментари:
Публикуване на коментар