Поисках да попитам,но се спрях.
Там някъде сред стогодишни мисли
червеният ми нос събира прах.
Днес шутовете просто са излишни,
а истините са в реалити формат.
На кой му трябват някакви си стихове
с поуката заложена у тях?!
Натискаш копчето и шоуто започва.
Тук всеки може да е клоун или крал.
Тук цели часове се разсъждава
кой колко бил изпушил и изял.
А някъде „човек” се гаври с куче,
друг прави виртуален секс ` с дете,
на трети му омръзнало от всичко
и стреля докато гневът му спре.
Не знам каква е ролята ми в цирка?!
Да ръкопляскам по команда?Да мълча?
Да се преструвам на доволна и щастлива,
докато някой ден осъмна без душа
и друг направи онзи избор вместо мене.
Ще бъда средностатистическа овца
във стадо от зомбирани лумпени...
Каква прекрасна перспектива,Господа!!!
Стих силен, наситен с много емоции!
ОтговорИзтриванеВсеки от нас прави своя избор на роля в цирка, ти- също и, някак си бях сигурна, че не си от безразличните.
Поздрави,Innocence, пишеш прекрасно !
Често се сещам за теб и мислено ти пращам усмивки.Дори и никога да не се запознаем лично,ще знам,че някой,някога ме е усетил с душата си.Това ми стига!Благодаря ти Лара и дано ти се върне с лихвите :) ! Всичко най - весело от мен !
ОтговорИзтриване