ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Всичко е в теб

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

вторник, 25 май 2010 г.

Всичко е в теб

На дъното,сред студ и самота,
сред ужаса от злото във живота,
последната надежда не умря,
а тихо се вторачи във душата ти.
Последва много дълъг монолог
и много тежки битки с разни мелници,
но Дон Кихот остана Дон Кихот,
а дните - златен шанс,не просто делници...,
защото всичко дето търсиш е във теб,
защото всяка твоя крачка е награда
и всеки дъх е като полет във небе,
небе,в което свободата се протяга,
за да прегърне този слънчев, ведър свят,
да ти покаже обич, за която си достоен
и не е нужно да си луд или поет,
за да живееш с радостта от своя полет!