Загребах като луда срещу себе си.
Повярвах си, че мога да съм Някоя,
в един обречен свят на безнадеждностти.
Предъвках сладостта на диалозите
разхвърляни небрежно в паметта ми
и пак се влюбих. Влюбих се във хората,
макар да осъзнавах, че е лудост.
Защото всичко близко и огромно
все някога осъмва в малка точка.
Защото „Здрасти” е предвестникът на „Сбогом”,
а пътят по натам - еднопосочен.
Но въпреки това намирам смисъл
във насълзения от взирането поглед.
И въпреки това ми се обича-
отново..., и отново..., и отново!
Браво, Innocence! Прекрасно написано!
ОтговорИзтриване"Но въпреки това намираме смисъл
...
И въпреки това ми се обича -
отново..." - точно така се чувстваме живи...
Усмихнат ден :)
Mery, :) Благодаря ти!
ОтговорИзтриванеВълшебства пожелавам иии сбъднати желания.