Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

петък, 1 април 2011 г.

Посмъртно

Роди се в уж прекрасен свят,
а те му зачислиха кръст.
Помъкна го с младежка страст
на слабия си, хилав гръб.
Разнасяше го на игра.
Твърдеше, че му е късмет,
но кръстът взе , че натежа
и го превърна във поет.
Сърцето му се разбунтува,
мечтата го опияни,
наточи брадвата си с думи,
насече кръста на трески
и го запали. Луд,разколник-
тълпата сочеше го с пръст,
а той говореше за полет,
чертаейки в небето път.
Сломен от болки, глад и жажда-
останал само по душа,
поетът шепнеше уверен,
че има право на крила.
Умря в един абсурден свят-
посмъртно бе признат за гений,
но аз го чувствам все тъй жив,
крилата му щом никнат в мен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар