Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

събота, 9 април 2011 г.

Последната истинска роля




Днес е кралска особа,
утре - бедна робиня.
Много пъти се ражда.
Много пъти умира.
Носи кръста на грешница,
ореол на светица,
а тъгата я чака
все така зад кулисите.
Разпилява душата си
на хиляда парчета.
Как го прави? Сърцето и
се побира във шепа.
Как успява след всички
роли, случки, лица,
да намери отново
своя път към дома?
Как се смее когато
в нея сълзи валят?
Как ридае нещастно,
щом я дави смехът?
Колко лесно внушава
на тълпата мечти,
а приключи ли всичко
и се ще да мълчи,
да затвори вратата,
да остане сама
и да бъде отново,
най-нормална жена...

...Тя блести недостъпно
на екрана пред теб,
но очите и шепнат:
"Аз съм просто човек!"

П.П. Четох последното интервю на Людмила Гурченко и се появи този стих. Благодаря на Вили за заглавието!

2 коментара:

  1. " Колко лесно внушава на тълпата мечти..." То си е дарба, а вероятно и проклятие. Всичко с цената си.:)) Пак ми влезе под кожата... ех... То си е дарба!

    ОтговорИзтриване
  2. Шантав свят и още по-шантави хора... И винаги тая проклета цена...
    Прегръщам те!

    ОтговорИзтриване