ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: май 2011

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

вторник, 24 май 2011 г.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК

ПОКЛОН

В този век на тъмни страсти,
век на подлост и измяна,
миналото с ярък пламък
мрак духовен разпилява.

Гръмват химни за възхвала,
светва в погледите гордост.
Бият празнично камбани
във еуфорична радост.

А над цветните площади,
над тълпите от славяни,
два орела-двама братя
с духове на великани

шепнат мощното си слово
в необятните простори:
" Хора, ето ви книжовност.
Изковете си история!"

Два орела- двама братя
като вечността огромни
днес почитаме в сърцата.
Поклон пред Кирил и Методий!

неделя, 22 май 2011 г.

Моето чудо

Той си е такъв – нуправляем.

Блъска ме с юмручета в сърцето.

Сред гора от думи ще се скрие,

тичайки по заешки пътеки.

Няма да остави знак. Ще трябва

да налучкам вярната посока

и когато се октрием двамата

да приключим всичко с многоточие.

Той си е такъв- непредсказуем.

Прави с мен каквото си поиска.

Кара ме да му събарям кулите

или пък да се самоизмислям.

Ала колкото и да е странен

за живот без него - да не чуя.

Моят стих е моята награда,

моето осъществено чудо!...

Тотем

Не съм те забравила!

Как се забравя любов?!

Спечеля ли битка-

успеха на теб посвещавам,

и всяка секунда

от този нелесен живот,

живея за двама-

тъй както ти бях обещала.

Не съм те забравила!

Свети пред мен твоят фар,

даже когато

мъглите от делнични грижи

спуснат върху ми

досадния, земен товар...

И даже когато страхът

на талази приижда

те чувствам до мен-

като сила от друг паралел,

като дъх, който пълни дроба ми

с категоричност:

Всеки човек носи в себе си

дух на орел

и докато го помни

няма как да остане безличен!!!

понеделник, 16 май 2011 г.

Красивите жени

Красивите жени са тъжни хора.
Любимото им питие е самота.
Заключени са доживот в затвора
на своята фатална красота.

Красивите жени са стогодишни,
дори когато са на двадесет и пет,
защото рано осъзнават, че ще бъдат
обичани с очи, а не с`сърце.

Красивите жени разпалват огън,
взривяват тишината с нежен звук,
но завистта човешка няма миг умора
и често ги наказва с гняв и студ.

Красивите жени не вярват в нищо.
Светът отнема им най-дребните мечти.
Душите си те чувстват тъй излишни,
щом всяко щастие заплащат със сълзи.