ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Красивите жени

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

понеделник, 16 май 2011 г.

Красивите жени

Красивите жени са тъжни хора.
Любимото им питие е самота.
Заключени са доживот в затвора
на своята фатална красота.

Красивите жени са стогодишни,
дори когато са на двадесет и пет,
защото рано осъзнават, че ще бъдат
обичани с очи, а не с`сърце.

Красивите жени разпалват огън,
взривяват тишината с нежен звук,
но завистта човешка няма миг умора
и често ги наказва с гняв и студ.

Красивите жени не вярват в нищо.
Светът отнема им най-дребните мечти.
Душите си те чувстват тъй излишни,
щом всяко щастие заплащат със сълзи.