Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

неделя, 22 май 2011 г.

Моето чудо


Той си е такъв – нуправляем.

Блъска ме с юмручета в сърцето.

Сред гора от думи ще се скрие,

тичайки по заешки пътеки.

Няма да остави знак. Ще трябва

да налучкам вярната посока

и когато се октрием двамата

да приключим всичко с многоточие.

Той си е такъв- непредсказуем.

Прави с мен каквото си поиска.

Кара ме да му събарям кулите

или пък да се самоизмислям.

Ала колкото и да е странен

за живот без него - да не чуя.

Моят стих е моята награда,

моето осъществено чудо!...
Публикувано от в

1 коментар:

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)