Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

сряда, 11 май 2011 г.

Регресия

На слънцето последните искри

облизаха прозорците лениво.

През облаците мигнаха звезди.

Две котки се протегнаха сънливо.

Изпратих рутината на деня

и тръгнах по пътека към небето.

Пред мен със газени фенерчета в ръка

вървяха няколко мечти. Полека-лека.

Усещах как ухаят на липи.

Докосна ме звънливият им шепот

и всичко в мен започна да трепти

с детинското очакване за нещо.

А нещото, бе малкият ми свят.

Издигнал кули до Луната, моят замък,

блестеше в тъмната прегръдка на нощта.

Дочувах тихото „Здравей” от всеки камък.

Захвърлих бремето на земния човек

и яхнах лекокрилата си мисъл.

Отново в къщи... И отново съм на пет...

И имам право да живея както искам.

2 коментара:

  1. Поздравления! Приказно и въздействащо.. поне за който умее този начин на "пътуване", почувствах се на друго място и в друго време :) Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  2. Точно когато си помисля, че няма да мога да напиша нищо свястно се появяват такива стихове. Сякаш детето в мен се събужда от дълъг сън... Хубаво е! Радвам се, че си го усетила и, че детето в теб те е отвело там където си била щастлива. Усмивки от мен!

    ОтговорИзтриване