петък, 15 април 2011 г.
Ехо от тишина
Не ми се спи. Затисната от думи,
от недовършени абзаци и мечти,
душата ми сред спомени се губи
и търси някой, с който да мълчи.
Оглежда се в сълзите на светулки,
прелиства най-щастливите си дни.
Прегръща с поглед остарелите рисунки
и търси някой , с който да мълчи.
Светът ехти. Светът е пълен с хора.
От мислите им въздухът кънти,
а в моето сърце тупти умора
и търси някой, с който да мълчи.
Не ми се спи. Рисувам пеперуди,
а после ги превръщам във звезди.
Дали на Господ му е писнало от луди
и търси някой, с който да мълчи?...
събота, 9 април 2011 г.
Последната истинска роля
Днес е кралска особа,
утре - бедна робиня.
Много пъти се ражда.
Много пъти умира.
Носи кръста на грешница,
ореол на светица,
а тъгата я чака
все така зад кулисите.
Разпилява душата си
на хиляда парчета.
Как го прави? Сърцето и
се побира във шепа.
Как успява след всички
роли, случки, лица,
да намери отново
своя път към дома?
Как се смее когато
в нея сълзи валят?
Как ридае нещастно,
щом я дави смехът?
Колко лесно внушава
на тълпата мечти,
а приключи ли всичко
и се ще да мълчи,
да затвори вратата,
да остане сама
и да бъде отново,
най-нормална жена...
...Тя блести недостъпно
на екрана пред теб,
но очите и шепнат:
"Аз съм просто човек!"
П.П. Четох последното интервю на Людмила Гурченко и се появи този стих. Благодаря на Вили за заглавието!
вторник, 5 април 2011 г.
ПРИЯТЕЛИ ОБИЧАМ ВИ!
Знаете ли как се наричат хората, които правят за вас повече, отколкото вие правите за себе си?... Наричат се ... ПРИЯТЕЛИ!!! Моите приятели ми доказаха за пореден и непоследен път, че нещата , в които вярвам не са утопия. Много ви обичам хора! Много! И винаги може да разчитате на мен... за всичко. Искам да сте много щастливи... всички ...до един!
петък, 1 април 2011 г.
Посмъртно
Роди се в уж прекрасен свят,
а те му зачислиха кръст.
Помъкна го с младежка страст
на слабия си, хилав гръб.
Разнасяше го на игра.
Твърдеше, че му е късмет,
но кръстът взе , че натежа
и го превърна във поет.
Сърцето му се разбунтува,
мечтата го опияни,
наточи брадвата си с думи,
насече кръста на трески
и го запали. Луд,разколник-
тълпата сочеше го с пръст,
а той говореше за полет,
чертаейки в небето път.
Сломен от болки, глад и жажда-
останал само по душа,
поетът шепнеше уверен,
че има право на крила.
Умря в един абсурден свят-
посмъртно бе признат за гений,
но аз го чувствам все тъй жив,
крилата му щом никнат в мен.
а те му зачислиха кръст.
Помъкна го с младежка страст
на слабия си, хилав гръб.
Разнасяше го на игра.
Твърдеше, че му е късмет,
но кръстът взе , че натежа
и го превърна във поет.
Сърцето му се разбунтува,
мечтата го опияни,
наточи брадвата си с думи,
насече кръста на трески
и го запали. Луд,разколник-
тълпата сочеше го с пръст,
а той говореше за полет,
чертаейки в небето път.
Сломен от болки, глад и жажда-
останал само по душа,
поетът шепнеше уверен,
че има право на крила.
Умря в един абсурден свят-
посмъртно бе признат за гений,
но аз го чувствам все тъй жив,
крилата му щом никнат в мен.
Абонамент за:
Публикации (Atom)