Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

четвъртък, 7 февруари 2013 г.

Неволна асоциация

-Къде са хората? – Човекът изхриптя
и слепешком опипа тъмнината.
На крачка от ръба на пропастта
ехидно се усмихна Суетата:
-Ей там са – и посочи със глава
пълзящата към бездната опашка.
Мъгла поглъщаше летящите тела.
След нея - тишина – безумна, страшна.
-Защо? - простена и заби в пръстта юмрук ,
а Суетата го погледна саркастично:
Защото ми харесва да съм Бог,
а ти не чувстваш ли, че тук си ми излишен?!
Крещиш напразно. Няма кой да разбере
брътвежите на някакъв несретник.
Престоят тук се плаща със сърце,
а твоето напомня ми на плевник-
пропито е със миризмата на трева.
И тези дрипи от измислени надежди...
Не бих ти дала пукната пара.
Дори не се опитвай да пререждаш...

-Къде са хората? – извиках в полусън
и стреснато се вкопчих в светлината.
Комшиите доглеждат късен филм,
дочух заглавието : „Панаир на Суетата”.



Няма коментари:

Публикуване на коментар