Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

четвъртък, 7 февруари 2013 г.

Обичам да обичам обичайки и обичливо :) :) :)

Обичам разговорите без думи...
Вибрациите на мълчанието...
Трептенето на усмивките...
Обичам неволното докосване,
електричеството в погледите
и ментовия вкус на неизказани истини.
Обичам издайническия смях,
ритмичното дишане,
плавните завои-
от една реалност в друга...
Обичам вечността,
която измества разстоянията
и с невидими нишки
оплита душа с душата...
Обичам да съм тиха и безвъпросна,
уютна и споделяща се...
Обичам да съм всичко
отвъд себе си...,
отвъд дребното си човешко его.
Обичам да чувствам,
а не да говоря,
да изживявам,
а не да описвам...
Обичам да съм
поезия в действие...
И да обичам!

Няма коментари:

Публикуване на коментар