ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Синоним на Муз(а)

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

четвъртък, 14 февруари 2013 г.

Синоним на Муз(а)

Следа от фар в катранено море.
Усмивка в монотонен, сив следобед.
Целувка под разплакано небе.
Прегръдка за сърцето на бездомник.
Утеха, че ни чува някой там
и вяра, че гласът ни има смисъл...
Свещичка в изоставения храм
на чувствата ни. Някой който пише,
това, което всъщност носи сам-
надеждата, доброто, светлината...
Човек като човек... И жив олтар
пред който изповядваме тъгата си,
а тя е най-премъдрия другар
и дясната ръка на самотата...
Не би могъл неопитен ключар
да влезе в тайната обител на душата.
Не би могъл дори сам Господ Бог
да сътвори вселените си без човекомузи,
а синоним на муз(а) все си е Любов,
останалото са излишни пози.