Садист

Ти си някакво странно проклятие

от онези, които разбиват

моя свят. Падам глухо в краката ти

и се гърча от болка и яд

за това,че си толкова истински

и така безнадеждно обсебващ...

Не желая да мисля за теб,

ала ти като сянка ме следваш.

Татуираш ме с думи,дамгосваш ме

с нажежени от чувствата мисли

и ме караш за още да прося,

денонощно до мен да те искам.

В огледалото тебе да виждам,

да заспивам с цвета на очите ти.

Като шанс за сърцето последен

да отпускам страха си в ръцете ти.

Ти си нежно,но зло изтезание -

от мъжете, които убиват

всеки намек за друго обичане .

Но обикнат ли ги – си отиват.

Порив за обич

Внезапният порив

на пролетен вятър

нахлу в лабиринта

на моя дворец.

От мислите - извори

потекоха думи,

а нейде в ума ми

засвири щурец.

Кокиче подаде

главица усмихнато,

звънливо помаха

на птица - мечта.

Сърцето довчера

мълчеше притихнало,

а днес тупка в ритъма

на пролетта.

Цъфтят по лехите

в душата ми стихове.

Животът ми – кораб

с издути платна

потегля към лятото

с копнеж за обичане.

И пак е Вълшебство,

Любов, Светлина !

У дома

Ти не разбираш, нали?Не разбираш,
колко е тъжно когато мълчиш.
Сам се погребваш. Не подозираш
как ме превръщаш в призрачен дим.


Нямаш желание да се надскочиш,
да прерисуваш картината с мен.
Харесваш се мъртъв, студен и безочен.
По-страшен си даже от скучен, сив ден.


Но те обичам като глупачка
и чисто по женски навеждам глава,
щом някоя дружка ми каже: „Ще плачеш ” !
Ти си присъда - не просто съдба.


За туй ще те страдам. И скришом ще плача .
Ще умолявам Дявол и Бог,
някой ден просто да се събудиш
и да прошепнеш: „ Прибрах се, Любов ! ”

Троха по троха

Стоя и я гледам

от час и половина

как мъкне трохите

от моя обяд.

Докрай, упорито

се бори самичка,

без какпка умора

и белег от яд.

Напомня ми

тихия щурм на водата,

която с години

дълбае скала.

Ах,малката мравка

с гигантския устрем

направо ме кара

да се изчервя

от срам, че пред

най-безобидната спънка,

човекът захвърля

мечта след мечта...

Изправям се бавно

и с поглед събирам

надежда за утре.

Троха по троха !!!

Алкохоликът

Пак се засмя

и потърка доволно

двете си груби ръце.

Блъсна от покрива

своята съвест

и се напи с „Шардоне”.

Дълго крещя

по безлюдните улици

стар неприличен рефрен.

После заспа

непробудно на пейката,

порядъчно упоен.

През няколко преки

синът му подсмърчаше

в студения,тъмен килер.

Залостил вратата

от уплах се гърчеше

щом старият ,мил портиер

посрещаше хората с:

„Ха, добър вечер!

Как мина?Добре сте дошли!”

„Каква добър вечер”-

шептеше момчето-

коланът на стола виси...

И капеха сълзи

по мръсните бузи

от чистите детски очи.

Две преки надолу

пребитата съвест

с бутилка „СмирноФ”

се напи!!!

Не си отивай още...

Не бързай да си тръгваш!Не сега!
Защото днес ми се обича страшно много.
Без теб светът ми е дъга без цветове.
Не съм готова да си взема с тебе сбогом.

Не ме оставяй в тоя вълчи,гаден свят,
където братът за сестра е кръвопиец,
където всичко е по-страшно и от ад,
а мракът дебне като сериен убиец.

Нуждая се от твоя топъл глас,
от силата на твърдия ти поглед ,
от здравата ръка която ти
протягаш към сърцето ми прободено

и кръвоспираш пробледнялата любов ,
преди последната надежда да загуби...
Без теб животът ми не ще да е живот.
Не бързай още да си тръгваш.Стой!Не чу ли?!

Искам да вали

Душата ти прилича на стъкло,
което всеки миг ще се пропука.
Ще капне капка ,а след нея още сто.
Животът тихичко ще си отиде през улука.

Навярно ще осъмне сив светът,
а пролетният дъжд ще плаче много
с едно момиче изживяло любовта,
но не могло да я целуне вместо сбогом.

Ти,може би,ще бъдеш по-добре -
ефирен полъх във крилата на орлите
или светулка във ръцете на дете,
която то безумно ще обича.

Но много искам-точно ей сега
да срежа лентата и филмът да прекъсне.
Ще те прегръщам докато се изтекат
от облаците мислите ми мътни...