Пак се засмя
и потърка доволно
двете си груби ръце.
Блъсна от покрива
своята съвест
и се напи с „Шардоне”.
Дълго крещя
по безлюдните улици
стар неприличен рефрен.
После заспа
непробудно на пейката,
порядъчно упоен.
През няколко преки
синът му подсмърчаше
в студения,тъмен килер.
Залостил вратата
от уплах се гърчеше
щом старият ,мил портиер
посрещаше хората с:
„Ха, добър вечер!
Как мина?Добре сте дошли!”
„Каква добър вечер”-
шептеше момчето-
коланът на стола виси...
И капеха сълзи
по мръсните бузи
от чистите детски очи.
Две преки надолу
пребитата съвест
с бутилка „СмирноФ”
се напи!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар