Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

вторник, 2 март 2010 г.

Алкохоликът

Пак се засмя

и потърка доволно

двете си груби ръце.

Блъсна от покрива

своята съвест

и се напи с „Шардоне”.

Дълго крещя

по безлюдните улици

стар неприличен рефрен.

После заспа

непробудно на пейката,

порядъчно упоен.

През няколко преки

синът му подсмърчаше

в студения,тъмен килер.

Залостил вратата

от уплах се гърчеше

щом старият ,мил портиер

посрещаше хората с:

„Ха, добър вечер!

Как мина?Добре сте дошли!”

„Каква добър вечер”-

шептеше момчето-

коланът на стола виси...

И капеха сълзи

по мръсните бузи

от чистите детски очи.

Две преки надолу

пребитата съвест

с бутилка „СмирноФ”

се напи!!!




Няма коментари:

Публикуване на коментар