Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

вторник, 2 март 2010 г.

Не си отивай още...

Не бързай да си тръгваш!Не сега!
Защото днес ми се обича страшно много.
Без теб светът ми е дъга без цветове.
Не съм готова да си взема с тебе сбогом.

Не ме оставяй в тоя вълчи,гаден свят,
където братът за сестра е кръвопиец,
където всичко е по-страшно и от ад,
а мракът дебне като сериен убиец.

Нуждая се от твоя топъл глас,
от силата на твърдия ти поглед ,
от здравата ръка която ти
протягаш към сърцето ми прободено

и кръвоспираш пробледнялата любов ,
преди последната надежда да загуби...
Без теб животът ми не ще да е живот.
Не бързай още да си тръгваш.Стой!Не чу ли?!

2 коментара: