Душата ти прилича на стъкло,което всеки миг ще се пропука.
Ще капне капка ,а след нея още сто.
Животът тихичко ще си отиде през улука.
Навярно ще осъмне сив светът,
а пролетният дъжд ще плаче много
с едно момиче изживяло любовта,
но не могло да я целуне вместо сбогом.
Ти,може би,ще бъдеш по-добре -
ефирен полъх във крилата на орлите
или светулка във ръцете на дете,
която то безумно ще обича.
Но много искам-точно ей сега
да срежа лентата и филмът да прекъсне.
Ще те прегръщам докато се изтекат
от облаците мислите ми мътни...
Няма коментари:
Публикуване на коментар