Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

вторник, 2 март 2010 г.

Искам да вали

Душата ти прилича на стъкло,
което всеки миг ще се пропука.
Ще капне капка ,а след нея още сто.
Животът тихичко ще си отиде през улука.

Навярно ще осъмне сив светът,
а пролетният дъжд ще плаче много
с едно момиче изживяло любовта,
но не могло да я целуне вместо сбогом.

Ти,може би,ще бъдеш по-добре -
ефирен полъх във крилата на орлите
или светулка във ръцете на дете,
която то безумно ще обича.

Но много искам-точно ей сега
да срежа лентата и филмът да прекъсне.
Ще те прегръщам докато се изтекат
от облаците мислите ми мътни...

Няма коментари:

Публикуване на коментар