От този сняг нататък съм сама.
Не тръгвай с мен защото ти е рано.
Земята ми е ничия земя,
а в твоята за мене място няма.
Далечна съм като кристалче тишина.
Не ми посягай с грубите си мисли.
Не знаеш как да ме докоснеш със душа.
Не знаеш колко като тебе ме измислят.
Отивам си и нека тази пустота,
която вятърът усуква във косите ти
да бъде моята единствена следа
и споменът за твоето отричане.
До някога!До някъде!До там!
До стълба на последното ни вричане,
когато клетките на нашите тела
ще се взривят ...от нуждата да се обичаме!
Много хубав стих...
ОтговорИзтриванеПоздравления за стиха!!!
ОтговорИзтриванеПо човешки се преплитат тук по няколко различни кръвни сили...
ОтговорИзтриванеДано след толкова триумфи над света и себе си да бъдем победили.
Венци ... - ДАНО!!!
ОтговорИзтриванеИзи,Лора - мерси,че наминахте!