ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: ОСТАНАЛОТО СА ПОДРОБНОСТИ

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

вторник, 30 ноември 2010 г.

ОСТАНАЛОТО СА ПОДРОБНОСТИ

Каква е тази любов,
която уж те довършва,
а след нея по-жив се събуждаш?
Тя помита света ти,
влиза в твоята къща
и те люби безсрамна и луда.
С точността на хирург
реже в твоето сърце
отстранявайки всички дефекти.
Чувстваш как се разливаш
като диво море ,
как се пълни с живот
всяка клетка.
Като стар, златен шлагер
преповтаряш наум
тайни думи, целувка и допир.
Помниш всичко за нея-
от бельо до парфюм
(и това, че си пада по опера).
Явно тази любов
ти е взела съня,
но в замяна те кара да дишаш.
Много важно, каква е!
Все едно докога-
щом те учи, да ме обичаш.