ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Цветни сънища

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

сряда, 17 ноември 2010 г.

Цветни сънища

Орисниците тази нощ не спят -
с вълшебни пръчици рисуват във водата,
звезди които плуват, Млечен път,
летящ делфин и няколко морячета
облечени в скафандри от сребро.
Орисниците тази нощ празнуват.
Луната се е свила на кълбо
и неумело на заспала се преструва.
Светът се ражда чистичък, красив.
И весело премигва срещу мене.
Две чайки си играят с две вълни,
а няколко усмихнати тюлена
безгрижно си подхвърлят есента,
с брокатчета морето оцветяват.
Орисниците ме превръщат във дъга.
Поемам дъх и пъстроцветна в теб изгрявам.