Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

събота, 13 ноември 2010 г.

Когато се наложи ще отплувам

Измислих си море, две шепи пясък
и ято гларуси, с които да си бъбря,
ако случайно ми залипсва лятото,
ако внезапно нещо в мен се преобърне
(и заприличам на студена, тъжна зима).
Измислих си слънца за всеки случай.
Да си нещастен, знам, че не е подсъдимо,
но е безсмислено и ми се ще да се отуча,
защото докато човек се лута
из гробните земи на своето минало ,
животът някак неусетно си се случва
и неусетно някак си е взел дължимото,
без никак да се трогне, кой, как диша,
и кой, какви вериги го препъват...
Измислих лодка между две четиристишия
и юг, към който щом е нужно да отплувам.

2 коментара:

  1. Останем ли в миналото, животът просто продължава без нас и можем единствено да го гледаме как се случва, докато ние стоим на едно място-не си струва, но трудно се проумява.
    Усмихната неделя да е! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Ех,Лара ако знаехме как да живеем много малки смърти щяхме да избегнем, но сме забравили и докато си спомним близкото минало ще ни държи в капана си...

    ОтговорИзтриване