ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Зад ъгъла

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

неделя, 9 януари 2011 г.

Зад ъгъла

Зад ъгъла на суетата
където си безумно сам,
където никой не те чака,
а времето е хулиган,
който цинично те замерва
с провалите ти от преди...
Зад ъгъла на съвестта ти,
където в купища лъжи
мечтите ти се задушават
и примирено вият гръб
пред свръх практичния ти разум,
а ти си някакъв продукт
с почти изтекъл срок на годност...
Зад ъгъла на твоя свят,
една нещастница протяга
съсухрената си ръка
и моли не пари , а обич;
не къшей хляб, а две сълзи.
Една нещастница те моли
от себе си да я спасиш,
но даже мъртва от очакване,
съзре ли те - ще се засмее...
Там - в ъгълчето на окото ти
душата ти ще оживее!