Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

сряда, 12 януари 2011 г.

Състояние.....

Сива мъгла. Сиви хора. Сиви очи. Сив свят.
Сиво. Сиво . Сиво...
До побъркване.
А от вътре ми е толкова цветно. Приличам на цигански катун... Всичките цветове на дъгата съм събрала в себе си, че и от горе! Смея се през сълзи и окичвам всичките си провали с лаврови венци... Уча се да си прощавам!
Мамо... ако знаеш, колко шарении съм побрала в себе си, ако само знаеш, колко щастие е схрускало сърцето ми, въпреки болката..., въпреки обстоятелствата..., въпреки теб!!!
Искам да съм мелодия... Искам да се отчупвам от скалистото сърце на влюбен мъж и да потъвам в бурната вълнообразна песен на обичаща жена... Искам да съм в душите на онези, които са ме направили щастлива- искам да съм в светлината на слънцето, в устремения полъх на орловите криле, в неизбежността на ураганните ветрове... Искам...толкова малко! И толкова много!
Искам, когато успехът оближе страните на някой, когото обичам- той да си спомни за мен!
Искам, когато Тъгата стане прекалено лепкава, да бъда сълзата, която отлепя болката и кара душата, която страда, да почувства свободния си полет...
Искам да съм Живот!
Искам да съм Любов!
Искам да съм себе си!
И е толкова лесно,
толкова хубаво...,
толкова истинско...!
Публикувано от в

5 коментара:

  1. -12 януари 2011 г. в 10:17

    Ти си една от най-очарователните мелодии и най-омагьосващия пъстроцветен цигански катун, ти си светла и истинска, никога не го забравяй! Вярвам, че не съм единствената, която мисли за теб с топлота и обич!
    Прегръдка :)
    Щях да пропусна: все по-красиво пишеш напоследък!

    ОтговорИзтриване
  2. Hexemexe12 януари 2011 г. в 22:15

    Иска ми се нещо да кажа, но каквото и да е, ще е малко и незначително... Прекрасно е!

    ОтговорИзтриване
  3. nana13 януари 2011 г. в 20:31

    Толкова обич имам в душата си и така прелива-за този в когото е потънало сърцето ми.Дали на изгрева да кажа че засенчва слънцето с човешката си красота...Дали на залеза да изплача очите си че ми липсва всеки миг когато не е с мен.А щом се покаже луната -тръгвам по пътеката и, и искам да ме отведе отново при него.Толкова ли е голям този свят, че гоня ане виждам пред себе си.Само ехото ми донася сълзите му или стонове от гръдта му...Толкова, колкото да чуя и да тръгна отново, да искам да съм при него ,с него и да не се откъсвам никога от щастието което ми носи.Чувствам ръцете му по себе си-носи ме , топли ме, размества света за мен, събаря планини , за да ми направи път.За да стигна до него, да го намеря , да бъда до него....Аз мисля само за един единствен човек и за мен е важно само неговото мнение.Вярвам само в него, икам само него.Той е всичката красота на света за мен.Дъх нямам без него- обичам го.

    ОтговорИзтриване
  4. Innocence13 януари 2011 г. в 23:40

    Лара, миличка Лара... Думите не искат да се пишат, въздухът в стаята ми трепти, а в сърцето ми една усмивка плаче от вълнение... Винаги ще си спомням твоя огън и ще се връщам при него, откривайки все нови и нови неща за себе си. Обичам те!

    Hexemexe, всъщност каза повече, отколкото можеш да си представиш... Много, много , много благодаря. Усмивки за теб! И благодаря ... :))))


    Лили,дано се стигнете!Дано!

    ОтговорИзтриване
  5. nana14 януари 2011 г. в 19:28

    Хубава и поучителна история.Надявам се да успея да направя и аз нещо в тази посока

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)