ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: До другия празник

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

понеделник, 3 януари 2011 г.

До другия празник

Ще хапнем. Ще пийнем.
Наздраве ще вдигнем
и ще се молим за ново начало.
Какво че в душите си
пак сме си същите-
нещастно-пасивни,
с надежди измамени.
Гладът да заситим
от вино замаяни.
До ранни зори
да изпращаме старото,
а после- капаците,
талигата с ядове
и кой от къде е-
до другия празник.
А как ми се иска
в очи на щастливци
да се оглеждам целогодишно.
Не само по празници
да срещам човеци.
Не само по празници
да се обичаме.
Ще хапна. Ще пийна.
Наздраве ще вдигна
и ще се моля за ново начало,
какво че светът
утре щом изтрезнее
ще псува живота си...
...до другия празник!

31.12.2010