Мога да направя толкова много неща, а стоя и наблюдавам отстрани... Имам всичкото време на света за мислене, а нищо, което да си заслужава не оставя следи по листа. Явно е момент за нищонеправене, но не от онези, които се прилагат по 10-15 мин на ден и действат антистресово... Някакво свещено мълчание е обсебило сетивата ми и знам, че когато си тръгне след него ще остане тръпчивият аромат на взети решения. Едва ли ще имам време да съжалявам за направения избор...
Да забравиш себе си, понякога означава да започнеш отначало.
Да отрежеш сам, до дъно ноктите си, които отчаяно са се впили в някоя илюзия, е колкото болезнено, толкова и велико като усещане. Чувствам свободата, която гали лицето ми. Нямам амбиции и визуални цели. Изпитвам неописуема наслада от вдишването и издишването... Толкова банално... и толкова истинско! Жива съм или може би не аз, а животът в мен... Просто съм добър проводник, защото не оказвам съпротива. Приемам го какъвто е. Виждам хората каквито са . Не се съдя, не се самозабравям, не се... всъщност толкова ме няма, че чак се чувствам щастлива. Дали не открих разковничето на щастието?
Ако искаш да бъдеш щастлив просто изчезни! Изчезни от този който си и който си свикнал да бъдеш...
Изчезни ... за да бъдеш всичко дори когато си Никой :)!!!
:)
ОтговорИзтриване...........мълчаливата тишина на онова нашето,другото,търсещото нищото,истинското....АЗ...........
ОтговорИзтриване...прекрасна мълчина....
Не мисля, че това е решението, ... но усещането ми е толкова близко
ОтговорИзтриванеВенци, Дани - благодаря ви! :)
ОтговорИзтриванеdreaming , прав си - това е МОЕТО решение и то в никакъв случай не важи за всички хора :).А усещането... струва си :)