Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

четвъртък, 6 януари 2011 г.

Катеринска мълчина

Мога да направя толкова много неща, а стоя и наблюдавам отстрани... Имам всичкото време на света за мислене, а нищо, което да си заслужава не оставя следи по листа. Явно е момент за нищонеправене, но не от онези, които се прилагат по 10-15 мин на ден и действат антистресово... Някакво свещено мълчание е обсебило сетивата ми и знам, че когато си тръгне след него ще остане тръпчивият аромат на взети решения. Едва ли ще имам време да съжалявам за направения избор...
Да забравиш себе си, понякога означава да започнеш отначало.
Да отрежеш сам, до дъно ноктите си, които отчаяно са се впили в някоя илюзия, е колкото болезнено, толкова и велико като усещане. Чувствам свободата, която гали лицето ми. Нямам амбиции и визуални цели. Изпитвам неописуема наслада от вдишването и издишването... Толкова банално... и толкова истинско! Жива съм или може би не аз, а животът в мен... Просто съм добър проводник, защото не оказвам съпротива. Приемам го какъвто е. Виждам хората каквито са . Не се съдя, не се самозабравям, не се... всъщност толкова ме няма, че чак се чувствам щастлива. Дали не открих разковничето на щастието?
Ако искаш да бъдеш щастлив просто изчезни! Изчезни от този който си и който си свикнал да бъдеш...
Изчезни ... за да бъдеш всичко дори когато си Никой :)!!!

4 коментара:

  1. ...........мълчаливата тишина на онова нашето,другото,търсещото нищото,истинското....АЗ...........

    ...прекрасна мълчина....

    ОтговорИзтриване
  2. Не мисля, че това е решението, ... но усещането ми е толкова близко

    ОтговорИзтриване
  3. Венци, Дани - благодаря ви! :)
    dreaming , прав си - това е МОЕТО решение и то в никакъв случай не важи за всички хора :).А усещането... струва си :)

    ОтговорИзтриване