Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

петък, 4 ноември 2011 г.

Спътник към дома


Между делнични грижи
и човешка умора
обичта се промъква
като куче сред хора.
По петите ме следва,
със букет от усмивки.
Вечно двете подремваме
на последната спирка.
Тя току ме поглежда
с неприкрита възхита-
няма помен от жал
или злоба в очите.
Маха кротко с опашка
и не тича след рейса.
Без сълзи ме изпраща,
с тиха радост посреща.
Между Вчера и Утре
обичта се промъква,
упорита, наивна,
моят най-верен спътник,
моя странна,
почти нечовешка утеха,
че изгубя ли пътя,
ще открия пътека,
може би към мечтите,
може би към небето
или просто пътечка
към дома на сърцето!

2 коментара:

  1. Понякога имам усещането, че си надникнала в сърцето ми и си написала за това, което си видяла там, но си го написала толкова красиво, че просто оставам без думи...Здравей, приятелче:)Запази си все така чисто сърцето и все така си имай вярата и обичта-те оцветяват живота!Радвам ти се! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Чувствах, че надничам някъде - сега разбрах къде... :) Благодаря ти Лара и те обичам!

    ОтговорИзтриване