ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Ще те чакам там

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

03 ноември 2011, четвъртък

Ще те чакам там

Намам време да страдам с теб.
Имам вечности да те обичам.
Хващам първия самолет
към сърцето ти и пресичам
тази пропаст от самота,
от очаквания бездънни.
Стига вече! Подай ръка!
Нека в погледа ти се съмне.
Не отлагай смеха си днес.
Не наказвай с тъга деня си.
Измисли си нов Еверест,
измисли си цветя по пътя.
Измисли си каквото щеш,
но върви. Забрави за Вчера.
Ще те чакам на твоя връх...
Неизмислена, но покорена!