Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

понеделник, 28 ноември 2011 г.

Самоосъществяване



Отново гоня ветрове и ми е тясна

човешката представа за нормалност.

На Бога в мен пределно му е ясно,

че кръстосмъртната, обречена реалност

не би подминала горещите му длани.

Страхът е гвоздеят убиващ всеки порив.

Навярно за това не бих останала

за дълго сред кошмарите на хората.

Сама ще съм опорната си точка

и лостът, който всичко преобръща.

Ще бъда дръзка като мислите среднощни,

ще бъда залезна, безплътна, всемогъща

и твоя...или ничия, но вярна

на топлия живот изпълнил вените.

Аз може никога да не настигна вятъра,

но по е важно, че по пътя срещам себе си!

Няма коментари:

Публикуване на коментар