Самоосъществяване

Отново гоня ветрове и ми е тясна

човешката представа за нормалност.

На Бога в мен пределно му е ясно,

че кръстосмъртната, обречена реалност

не би подминала горещите му длани.

Страхът е гвоздеят убиващ всеки порив.

Навярно за това не бих останала

за дълго сред кошмарите на хората.

Сама ще съм опорната си точка

и лостът, който всичко преобръща.

Ще бъда дръзка като мислите среднощни,

ще бъда залезна, безплътна, всемогъща

и твоя...или ничия, но вярна

на топлия живот изпълнил вените.

Аз може никога да не настигна вятъра,

но по е важно, че по пътя срещам себе си!