Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

сряда, 11 август 2010 г.

Хотел "СУЕТА"


"Боричкания, сълзи, кърви: -
последни сме - да бъдем първи!
Човешка суета.

"Честит" бил царят, "клет" бил робът -
не е ли и за двама гробът
единствена врата?"
П. К. Яворов


Стъклен блясък на сиви стени
зад които е празно до лудост.
Липсват скрупули. Фарс и лъжи.
Кокаинов коктейл вместо радост.
Дива злоба зад мило лице-
неудобна, но сигурна маска.
Позлатено, фалшиво сърце-
даже дявол пред него се стряска.
Лъскав дом със кичозни стени,
но отвътре по-страшен от гето.
Мъртви ценности. Мъртви мечти.
Антисвят пълен с античовеци.
"Добър вечер, хотел "Суета",
ви приветства! И просто напомня:
ИЗХВЪРЛЕТЕ ВЪН КИЧА-ДУША
И ТОГАВА МИНЕТЕ ПРЕЗ ВХОДА."
Публикувано от в Няма коментари:

добрият...лошият...




Мракът съска в ушите на лошия
и обсебва душата му с роли,
зад които умело се крие
черна дупка. Ядра злоботрони
се разпадат със писък в безкрая
за да сграбчат наивната вяра
в смъртоносна ,отровна прегръдка,
от която спасение няма.
А добрият прегръща умората,
сяда кротко под дъбова сянка
и с безкористна обич към хората
взема камък и дялка ли дялка,
докато го превърне във цвете.
После става и тръгва по пътя си,
а след него пространството свети –
там оставил е част от сърцето си...
П.П. Вдъхновено от колажа на Павлина Стоянова
Публикувано от в Няма коментари:

вторник, 10 август 2010 г.

Просто ден в който ми липсваш



Нещо липсва на днешния ден.
Нещо странно в душата ми липсва-
нечий шепот и дъх съкровен,
нечий смях като дъжд да ме плисне.
Тази липса ухае на теб
и нагарчат целувките-спомени.
Съхнат мислите - розов букет.
Часовете умират отронени.
И се питам как става така-
уж огрявам хиляда планети,
а когато угасне една,
сякаш цялата спирам да светя?
Как го правиш? И аз ли така
във гърдите ти бездна отварям
или моят талант на жена
мълчаливо по теб да изгарям
пак играе етюда си "Скръб"?!
Да. Да. Знам. Обещах да престана.
Но е тежко, почти като смърт
да си сам сред Вселени за двама...
Публикувано от в Няма коментари:

понеделник, 9 август 2010 г.

Сбогом грозна вещице

Този призрак на сляпа греховност,
който казват, че идва от Ада
и фалшивият данък синовност
дето злобно в ума ми налагаш,
още днес да изчезват по дяволите.
Нямам триста живота за жалене.
Греховете на моите родители
са си техни- платени, изстрадани.
Няма смисъл два кръста да мъкна-
своя собствен и този на миналото.
Има толкова мъка по пътя ми,
за да страдам и тази отминалата.
Забрави! Не изкупвам виновности!
Откажи се да ме преследваш.
Аз съм краят на твоите набези
и начало за своите наследници.
Изчезни. В моя свят си обречена,
ще умреш от усмивки проядена.
Ще те спре обичта на човеците
и лъчите на Слънцето алено.
Сбогом грозна Вина! Сбогом вещице!
Дръж си смешния кръг и веригите.
Аз възкръснах самичка от себе си,
ала ти - ти си мъртва. Завинаги!!!


П.П. Вдъхновено от "Призраци" - Ибсен
Публикувано от в Няма коментари:

петък, 6 август 2010 г.

Искам...

Познавам онази любов,
която стопява умората
и тихо присяда в сърцата ни
без да я търсим.
Тя няма лице-
живее в цветята и в хората,
в небето и птиците,
в новия ден и в насъщния.
Такава любов не очаква-
не иска признания,
не моли за вечност,
не вижда виновни и праведни.
Тя просто си Е.
Като дъх. Като нежно сияние.
Като морски вълни
уловили лъчите на залеза.
Искам тази любов
да намери и теб,
да усетиш ръката и.
Да се сбъдне в очите ти
като великденско чудо.
Със душа на дете
да подгониш стремглаво мечтите си
и до сетния миг
да останеш в живота си влюбен.
Публикувано от в 2 коментара:

сряда, 4 август 2010 г.

Хм...

Хората..., хората..., хората... -
проклятие и благословия;
Голгота и Възкресение;
идилия и стихия.

Хората..., хората..., хората-
пътища безпосочни;
връх пробил небесата;
черни, бездънни пропасти.

Хората..., хората..., хората-
писък от отрицания;
звук от вълшебна песен;
кошмар,но и мечтание.

Хората, боже, хората-
как, ми кажи, успяват,
"крадейки" от светлината ти
всъщност душа да ти дават?!

Публикувано от в Няма коментари:

Самодивски огън

на Вики

В очи на вълчица небето присяда.
Реката безмълвно прегръща брега.
По белите камъни стъпки оставя
една самодива с човешка душа.

От бисери-думи тя наниз нанизва.
Блещука душата и - чиста вода.
Два феникса кротко в краката и слизат
и в сладка омая потъва денят.

Далече от вечният шум на тълпата
една самодива описва съдби
на хора велики и прастари царства,
а всяка от нейните думи гори

пропита от гордост и родова памет.
В безцветното "днес" се промъква искра.
Душите ни пали с пречистващи клади
една самодива с човешка душа.
Публикувано от в Няма коментари:
Абонамент за: Публикации (Atom)