Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

вторник, 10 август 2010 г.

Просто ден в който ми липсваш



Нещо липсва на днешния ден.
Нещо странно в душата ми липсва-
нечий шепот и дъх съкровен,
нечий смях като дъжд да ме плисне.
Тази липса ухае на теб
и нагарчат целувките-спомени.
Съхнат мислите - розов букет.
Часовете умират отронени.
И се питам как става така-
уж огрявам хиляда планети,
а когато угасне една,
сякаш цялата спирам да светя?
Как го правиш? И аз ли така
във гърдите ти бездна отварям
или моят талант на жена
мълчаливо по теб да изгарям
пак играе етюда си "Скръб"?!
Да. Да. Знам. Обещах да престана.
Но е тежко, почти като смърт
да си сам сред Вселени за двама...
Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)