ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Искам...

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

петък, 6 август 2010 г.

Искам...

Познавам онази любов,
която стопява умората
и тихо присяда в сърцата ни
без да я търсим.
Тя няма лице-
живее в цветята и в хората,
в небето и птиците,
в новия ден и в насъщния.
Такава любов не очаква-
не иска признания,
не моли за вечност,
не вижда виновни и праведни.
Тя просто си Е.
Като дъх. Като нежно сияние.
Като морски вълни
уловили лъчите на залеза.
Искам тази любов
да намери и теб,
да усетиш ръката и.
Да се сбъдне в очите ти
като великденско чудо.
Със душа на дете
да подгониш стремглаво мечтите си
и до сетния миг
да останеш в живота си влюбен.