Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

сряда, 11 август 2010 г.

Хотел "СУЕТА"


"Боричкания, сълзи, кърви: -
последни сме - да бъдем първи!
Човешка суета.

"Честит" бил царят, "клет" бил робът -
не е ли и за двама гробът
единствена врата?"
П. К. Яворов


Стъклен блясък на сиви стени
зад които е празно до лудост.
Липсват скрупули. Фарс и лъжи.
Кокаинов коктейл вместо радост.
Дива злоба зад мило лице-
неудобна, но сигурна маска.
Позлатено, фалшиво сърце-
даже дявол пред него се стряска.
Лъскав дом със кичозни стени,
но отвътре по-страшен от гето.
Мъртви ценности. Мъртви мечти.
Антисвят пълен с античовеци.
"Добър вечер, хотел "Суета",
ви приветства! И просто напомня:
ИЗХВЪРЛЕТЕ ВЪН КИЧА-ДУША
И ТОГАВА МИНЕТЕ ПРЕЗ ВХОДА."

Няма коментари:

Публикуване на коментар