ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: добрият...лошият...

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

сряда, 11 август 2010 г.

добрият...лошият...

Мракът съска в ушите на лошия
и обсебва душата му с роли,
зад които умело се крие
черна дупка. Ядра злоботрони
се разпадат със писък в безкрая
за да сграбчат наивната вяра
в смъртоносна ,отровна прегръдка,
от която спасение няма.
А добрият прегръща умората,
сяда кротко под дъбова сянка
и с безкористна обич към хората
взема камък и дялка ли дялка,
докато го превърне във цвете.
После става и тръгва по пътя си,
а след него пространството свети –
там оставил е част от сърцето си...

П.П. Вдъхновено от колажа на Павлина Стоянова