Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

четвъртък, 31 декември 2009 г.

Настроение



Смъртта ми диша във врата предколедно.
Не чакам с трепет новата година.
Навярно някого погребах преждевременно.
Навярно този някой още си го има,
но е далече-на еони разстояние.
Душата ми мълчи съвсем безизразна.
Предпразнично съм празна,като здание,
в чиито ъгли самотата ми въздиша...
Не ми е тъжно.Никакво не ми е.
И... уж съм празна,а съм пълна с`себе си,
и уж мълча,а мислите ми вият
срещу Луната.Ято диви лебеди
пресичат хоризонта на Тъгата ми,
кълват сълзите от солената ми шепа,
а после нежно ме загръщат със крилата си
и ме превръщат в нота от вселенски шепот.
Отивам си ... - от царството ”Илюзия”,
предавам се на нищото пред мене.
Изчезвам – все едно не ме е имало.

„Не ме е имало” - повтаря ехото студено!

3 коментара:

  1. Днешната Луна наричат "синя"... На английски това е и метафора за тъга... Същевременно е цвета на широтата и пространството...
    Е, настроение...
    Желая ти нови, стабилни и святи
    построения!

    ОтговорИзтриване
  2. Познато ми е това настроение и още помня топлината на думите ти, когато се опитваше да ми дадеш кураж, за да се справя.успях благодарение и на теб. Не се предавай ти сега.
    Много се надявам това настроение да е временно.
    Желая ти здраве, усмивки и обич през Новата.

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря и на двама ви....МНОГО!!!

    ОтговорИзтриване