Европейски бивш пушач на 2009 г.(моята история за отказване от цигарите)

„-Щрак! – запалката блесна в ръцете и,а игривият пламък леко очерта острите контури на лицето и.Цигарата тихо изсъска когато се докосна до устните и,но миг след това раздираща кашлица разтърси цялото и тяло в конвулсии и цигарата падна безжизнена на земята.....”

Прилича на сцена от филм,нали?!На колко от нас се е случвало нещо подобно без да му отдадем кой знае какво значение.Аз обаче,след поредният си подобен случай реших,че тази сцена не е за мен.
Казвам се Катерина Ганина.На 28 години съм от гр.Пловдив.Първата си цигара запалих на петнайсет години и близо дванайсет години след това,тя беше неразделна част от ежедневните ми навици.Знаете как е: сутрин отваряш очи-цигара,пиеш кафе-цигара,отиваш до спирката на път заучилище или работа-цигара,на спирката още една и така ,с повод и без повод се стигаше до над кутия на ден.
Дълго време се заблуждавах,че тютюнопушенето е „удоволствие”,от което не бих могла да се лиша за нищо на света.Още повече,че за повечето поети и творчески личности(каквато се опитвам да бъда) ,пушенето е като свещен ритуал,който ни помага да съсредоточим мислите си и да пуснем творческото си въобръжение в действие...
Ех,колко лесно един глупав навик може да заблуди човешкото съзнание...
Октомври месец 2003-та година,след поредното си зверско препушване(около две кутии за 24 часа), ми мина мисълта:”Какво би било ако ги спра?”.Сякаш някаква лампа светна някъде дълбоко в подсъзнанието ми и единичната мисъл бе последвана от мощно подкрепление: „Как така ще съм зависима от цигарите ?”, „Не е възможно да съм толкова слаба и лесноманипулируема!”,”По дяволите,това са само някакви си цигари-не е нещо животоспасяващо,даже обратно...!”,” И защо пък да не мога???!!!”...
Мисля,че това бе въпросът-решение: ”Защо пък да не мога?!”-избрах си дата на която да кажа „Край” и за да имам още по-голям стимул ,реших със спестените пари да се наградя-тъй като обожавам животни си помислих,че е крайно време да вложа парите си в нещо живо вместо да се чудя как да си съкратя живота.И така след няколко седмици се сдобих с един черен заек,който не само ме зареждаше с положителна енергия,но и по никакъв начин не натоварваше белите ми дробове.Може да ви се стори смешно,но след като спрях цигарите
не само физически се чувствах по-добре,но и самочувствието ми сякаш някак се подобри.Изпитвах по-голяма вяра в себе си и усещах,че мога да се справя с къде-къде по -трудни решения...
Е, за да е по-интересно след близо девет месеца отново запалих цигара ,при това не от необходимост,а от някаква глупава сантименталност.Запознах се с голямата ми сестра,която поради куп обстоятелства не познавах до онзи момент и наваксвайки загубените години изпитах нужда да споделя ритуала с пушенето.Не помня къде бях чела,че цигарите са начин на общуване.Има нещо интимно в това да стоиш мълчаливо срещу човек който е важен за теб и да наблюдаваш игривите плетеници на цигарения дим ,който той издиша с удоволствие.С две думи – попаднах в капана на същите онези мисли,които преди време ми бяха помогнали да се освободя от неприятния навик с цигарите.Изминаха няколко години през които многократно тялото ми даваше сигнали,че никотинът му идва в повече.По онова време работех като печатарка и ежедневно вдишвах ацетонови изпарения примесени с „неустоимия”цигарен дим.Започнахда получавам пристъпи на задух и след щателни изследвания ми казаха,че няма нищо сериозно,но е желателно да сменя работата и ако не мога да спра,поне да намаля цигарите.Работата си смених,но цигарите продължаваха да обсебват всяка свободна минутка от денонощието ми.Имаше периоди от по две-три седмици,в които не пушех,но след това не изневерявах на максимата: „Лошите навици най-бързо се завръщат в живота ни!”
Малко след приемането ни в Европейския съюз се заговори усилено за драстични мерки по отношение на цигарите и строго следене тютюнопушенето на обществени места.Естествено в първия момент реагирах остро и пресилено,но като поразсъждавах малко си помислих ,че е крайно време да проявя малко повече самодисциплина и да си наложа европейското виждане за цигарите .Умишлено се опитвах да не пуша по улиците и по спирките,а в заведенията сядах в частта за пушачи(ако имаше такава).След още някой и друг месец започнаха да ме вълнуват статистиките за уврежданията и смъртността при пушачите.Дори имаше момент,в който се чудех дали да не прибегна до медикаментозно отказване на цигарите.Тогава обаче ,отново се задейства силата на волята и си казах,че тези средства са за хора,които не осъзнават проблема си.Аз знаех,че цигарите ми вредят.Усещах как засилват нервността ми и далеч не ми носят онова „удоволствие”,за което разказват по-страстните пушачи.Да не говорим за начина по който влияеха върху хормоналната ми система и чисто женските процеси в организма ми.Отново започнах да се самоатакувам с мисли за отказване от тютюна,но този път неизвестно защо ми беше много по-трудно.Реших,че 01.01.2009г е подходащата дата за спиране,но не се получи.
Бях някак разочарована от себе си и два-три дни подред се самоупреквах ,че толкова лесно се предадох този път.Докато след няколко дни,на 5 януари се събудих без цигари в къщи и просто не отидох да си купя повече.Близо месец чувствах физическо неразположение и лека замаяност,но въпреки неприятните усещания,този път бях твърда-никакви цигари повече.И за да е наистина по-трудно се получи нежеланият ефект с напълняването,но смятам,че да откажа цигарите беше по-важната част.С малко повече движение и един лек хранителен режим ще преборя излишните килограми,но по-голямата ми победа ,е фактът,че за пореден път си доказах една лична теория – повечето лоши навици на човека са на първо място психологическа зависимост.Ако дълги години съм била подвластна на мисълта ,че цигарите са удоволствие-днес съм заменила тази мисъл с идеята,че не ми носят нищо хубаво и тази ми нагласа не само действа,но и се чувствам така,сякаш никога не съм палила цигара.
Всичките ми приятели казват,че съм много твърд човек и питат от къде съм я взела тази воля?...Отговорът ми винаги е един и същ: ”Просто решаваш и спираш!”
На 5 януари 2010г ще стане една година откакто не пуша.За тази една година, с парите които спестих (около 1000лв) си подарих седмица на море и седмица на планина.Замених гадната миризма на цигарите с пречистващиядъх на морски бриз и планинска трева.Не че когато пушех
тези неща не ги е имало,но сега когато цигареният дим го няма,насладата от чистия въздух е много по-силна като усещане и дълготрайна като ефект...
И знаете ли-доволна съм защото успях да внуша на майка ми,която е заклет пушач с над 30 години стаж,че не е толкова трудно да ги спре .Просто трябва да реши,а аз ще и помогна с каквото мога.Засега опитът и трая само пет дена,но и това си е успех.Сигурна съм,че ако не се откаже да опитва,все някога ще успее.
А аз влизам в новата година с чисти дробове и много повече увереност.И ако в някакъв момент в главата ми се промъкне мисълта за цигара си спомням думите на най-малката ми сестра:
„Как може да ви доставя удоволствие нещо,което е ужасно на вкус,бърка ви в джоба и най-вече ви разбива здравето?”.... - и се усмихвам,защото на мен това вече няма да ми се случи!
Въпрос на избор и на воля!

Повод за усмивка

Той те гледа от ъгъла

и навярно дъха ти усеща.

Вкочанено сърцето му

търси от твоята жар.

Свъсил вежди от грижи,

започва да губи надежда.

Уж е само на двайсет,

а е толкова...,толкова стар.

Под очите му сенки издават

безсънните нощи.

Неспокойният поглед говори

за болка и гняв.

Той е само на двайсет,

а лицето му вече е в бръчки.

Не мечтае за нищо,

просто чака коричката хляб

дето ти му подаваш

всяка сутрин на път към живота-

не от хляба за гладни гърла,

не такива трохи...

Той се храни с усмивки,

че умряла от глад е душата му

затова щом го видиш

се усмихваш без повод,нали?!...

Вместо думите...

Да говорим умеем за чувства,

но накрая сме вечно сами.
Вместо нежност да пари по устните,

щипят две-три солени сълзи.

Докато си мечтаем за вечности

с мимолетни утехи гасим

всяка жажда за обич и искреност

и до смърт....,и до смърт се боим!

Става късно!Размиват се спомени!

В тишината отеква : Защо?

Вместо чувствата- нерви оголени

лягат в празното, старо легло.

А животът изчезва от картата

все едно не е бил.Няма как!

Думи , думи....на вятъра хвърлени

пак посипват сърцата ни с прах.

Твърде много говорим за чувства,

вместо погледа в поглед да спрем

и преплели душите в целувка

да живеем....преди да умрем!

Неизбежност

Стените там са бели от молитви.
Там гълъбите си крадат надежда
от тъжните очи на болните.
Болезнено сърцата им проглеждат.
Излишни са суетните им помисли
и вечните амбиции за имане.
Там всеки миг ги учи на безмълвие...,
а луксът е така безсмислен...
Най-тежкият урок за всички можещи
е болестта,която трябва да преборят
единствено с търпение и вяра
и с тихото смирение пред болката...

Там толкова прилича на чистилище...
И само дявол знае до кога и колко...

Как вали..

Ослепяха душите ни Господи!
Две отдавна бездомни очи
се оглеждат отсъстващо в локвите...
А тъгата вали ли вали.


Уморени от дългото тичане,
бездиханни се свличат мечти
в сива бездна от гняв и отричане...
А тъгата вали ли вали.


Окуця от куршуми-съмнения
даже вярата в нас.Как боли!
Виж живота ни- мъртво вълнение...
А тъгата вали ли вали.


Как е страшно от толкова имане...
и от толкова нямане...,как..!
Боже,колко ненужни очите са
щом е мъртва душата зад тях!

Заради дишането

Далечното... – мираж или съдба?

Постигането винаги е краят!

Безсмислен кръг от болка и вина.

Добре са тези дето нищичко не знаят.

Добре е онзи,който стиснал къс земя,

понесъл вярата си ,тихичко припява:

„Да бъде хлябът бял”...,а след това

горещо устните си върху черна пръст поставя.

Добре е онзи,който диша със любов...

Заради дишането –не за келепира!!!

И онзи,който не познава благослов,

но за утеха дума винаги намира...

Дано забравя всичко дето знам!

Дано да се превърна в къс надежда,

с която някой ще издигне своя храм

напук на игото от болките си прежни!