Да говорим умеем за чувства,
но накрая сме вечно сами.
Вместо нежност да пари по устните,
щипят две-три солени сълзи.
Докато си мечтаем за вечности
с мимолетни утехи гасим
всяка жажда за обич и искреност
и до смърт....,и до смърт се боим!
Става късно!Размиват се спомени!
В тишината отеква : Защо?
Вместо чувствата- нерви оголени
лягат в празното, старо легло.
А животът изчезва от картата
все едно не е бил.Няма как!
Думи , думи....на вятъра хвърлени
пак посипват сърцата ни с прах.
Твърде много говорим за чувства,
вместо погледа в поглед да спрем
и преплели душите в целувка
да живеем....преди да умрем!
Няма коментари:
Публикуване на коментар