Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

събота, 23 януари 2010 г.

Вместо думите...

Да говорим умеем за чувства,

но накрая сме вечно сами.
Вместо нежност да пари по устните,

щипят две-три солени сълзи.

Докато си мечтаем за вечности

с мимолетни утехи гасим

всяка жажда за обич и искреност

и до смърт....,и до смърт се боим!

Става късно!Размиват се спомени!

В тишината отеква : Защо?

Вместо чувствата- нерви оголени

лягат в празното, старо легло.

А животът изчезва от картата

все едно не е бил.Няма как!

Думи , думи....на вятъра хвърлени

пак посипват сърцата ни с прах.

Твърде много говорим за чувства,

вместо погледа в поглед да спрем

и преплели душите в целувка

да живеем....преди да умрем!

Няма коментари:

Публикуване на коментар