ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Как вали..

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

петък, 8 януари 2010 г.

Как вали..

Ослепяха душите ни Господи!
Две отдавна бездомни очи
се оглеждат отсъстващо в локвите...
А тъгата вали ли вали.

Уморени от дългото тичане,
бездиханни се свличат мечти
в сива бездна от гняв и отричане...
А тъгата вали ли вали.

Окуця от куршуми-съмнения
даже вярата в нас.Как боли!
Виж живота ни- мъртво вълнение...
А тъгата вали ли вали.

Как е страшно от толкова имане...
и от толкова нямане...,как..!
Боже,колко ненужни очите са
щом е мъртва душата зад тях!