ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Неизбежност

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

понеделник, 18 януари 2010 г.

Неизбежност

Стените там са бели от молитви.
Там гълъбите си крадат надежда
от тъжните очи на болните.
Болезнено сърцата им проглеждат.
Излишни са суетните им помисли
и вечните амбиции за имане.
Там всеки миг ги учи на безмълвие...,
а луксът е така безсмислен...
Най-тежкият урок за всички можещи
е болестта,която трябва да преборят
единствено с търпение и вяра
и с тихото смирение пред болката...

Там толкова прилича на чистилище...
И само дявол знае до кога и колко...