Европейски бивш пушач на 2009 г.(моята история за отказване от цигарите)

„-Щрак! – запалката блесна в ръцете и,а игривият пламък леко очерта острите контури на лицето и.Цигарата тихо изсъска когато се докосна до устните и,но миг след това раздираща кашлица разтърси цялото и тяло в конвулсии и цигарата падна безжизнена на земята.....”

Прилича на сцена от филм,нали?!На колко от нас се е случвало нещо подобно без да му отдадем кой знае какво значение.Аз обаче,след поредният си подобен случай реших,че тази сцена не е за мен.
Казвам се Катерина Ганина.На 28 години съм от гр.Пловдив.Първата си цигара запалих на петнайсет години и близо дванайсет години след това,тя беше неразделна част от ежедневните ми навици.Знаете как е: сутрин отваряш очи-цигара,пиеш кафе-цигара,отиваш до спирката на път заучилище или работа-цигара,на спирката още една и така ,с повод и без повод се стигаше до над кутия на ден.
Дълго време се заблуждавах,че тютюнопушенето е „удоволствие”,от което не бих могла да се лиша за нищо на света.Още повече,че за повечето поети и творчески личности(каквато се опитвам да бъда) ,пушенето е като свещен ритуал,който ни помага да съсредоточим мислите си и да пуснем творческото си въобръжение в действие...
Ех,колко лесно един глупав навик може да заблуди човешкото съзнание...
Октомври месец 2003-та година,след поредното си зверско препушване(около две кутии за 24 часа), ми мина мисълта:”Какво би било ако ги спра?”.Сякаш някаква лампа светна някъде дълбоко в подсъзнанието ми и единичната мисъл бе последвана от мощно подкрепление: „Как така ще съм зависима от цигарите ?”, „Не е възможно да съм толкова слаба и лесноманипулируема!”,”По дяволите,това са само някакви си цигари-не е нещо животоспасяващо,даже обратно...!”,” И защо пък да не мога???!!!”...
Мисля,че това бе въпросът-решение: ”Защо пък да не мога?!”-избрах си дата на която да кажа „Край” и за да имам още по-голям стимул ,реших със спестените пари да се наградя-тъй като обожавам животни си помислих,че е крайно време да вложа парите си в нещо живо вместо да се чудя как да си съкратя живота.И така след няколко седмици се сдобих с един черен заек,който не само ме зареждаше с положителна енергия,но и по никакъв начин не натоварваше белите ми дробове.Може да ви се стори смешно,но след като спрях цигарите
не само физически се чувствах по-добре,но и самочувствието ми сякаш някак се подобри.Изпитвах по-голяма вяра в себе си и усещах,че мога да се справя с къде-къде по -трудни решения...
Е, за да е по-интересно след близо девет месеца отново запалих цигара ,при това не от необходимост,а от някаква глупава сантименталност.Запознах се с голямата ми сестра,която поради куп обстоятелства не познавах до онзи момент и наваксвайки загубените години изпитах нужда да споделя ритуала с пушенето.Не помня къде бях чела,че цигарите са начин на общуване.Има нещо интимно в това да стоиш мълчаливо срещу човек който е важен за теб и да наблюдаваш игривите плетеници на цигарения дим ,който той издиша с удоволствие.С две думи – попаднах в капана на същите онези мисли,които преди време ми бяха помогнали да се освободя от неприятния навик с цигарите.Изминаха няколко години през които многократно тялото ми даваше сигнали,че никотинът му идва в повече.По онова време работех като печатарка и ежедневно вдишвах ацетонови изпарения примесени с „неустоимия”цигарен дим.Започнахда получавам пристъпи на задух и след щателни изследвания ми казаха,че няма нищо сериозно,но е желателно да сменя работата и ако не мога да спра,поне да намаля цигарите.Работата си смених,но цигарите продължаваха да обсебват всяка свободна минутка от денонощието ми.Имаше периоди от по две-три седмици,в които не пушех,но след това не изневерявах на максимата: „Лошите навици най-бързо се завръщат в живота ни!”
Малко след приемането ни в Европейския съюз се заговори усилено за драстични мерки по отношение на цигарите и строго следене тютюнопушенето на обществени места.Естествено в първия момент реагирах остро и пресилено,но като поразсъждавах малко си помислих ,че е крайно време да проявя малко повече самодисциплина и да си наложа европейското виждане за цигарите .Умишлено се опитвах да не пуша по улиците и по спирките,а в заведенията сядах в частта за пушачи(ако имаше такава).След още някой и друг месец започнаха да ме вълнуват статистиките за уврежданията и смъртността при пушачите.Дори имаше момент,в който се чудех дали да не прибегна до медикаментозно отказване на цигарите.Тогава обаче ,отново се задейства силата на волята и си казах,че тези средства са за хора,които не осъзнават проблема си.Аз знаех,че цигарите ми вредят.Усещах как засилват нервността ми и далеч не ми носят онова „удоволствие”,за което разказват по-страстните пушачи.Да не говорим за начина по който влияеха върху хормоналната ми система и чисто женските процеси в организма ми.Отново започнах да се самоатакувам с мисли за отказване от тютюна,но този път неизвестно защо ми беше много по-трудно.Реших,че 01.01.2009г е подходащата дата за спиране,но не се получи.
Бях някак разочарована от себе си и два-три дни подред се самоупреквах ,че толкова лесно се предадох този път.Докато след няколко дни,на 5 януари се събудих без цигари в къщи и просто не отидох да си купя повече.Близо месец чувствах физическо неразположение и лека замаяност,но въпреки неприятните усещания,този път бях твърда-никакви цигари повече.И за да е наистина по-трудно се получи нежеланият ефект с напълняването,но смятам,че да откажа цигарите беше по-важната част.С малко повече движение и един лек хранителен режим ще преборя излишните килограми,но по-голямата ми победа ,е фактът,че за пореден път си доказах една лична теория – повечето лоши навици на човека са на първо място психологическа зависимост.Ако дълги години съм била подвластна на мисълта ,че цигарите са удоволствие-днес съм заменила тази мисъл с идеята,че не ми носят нищо хубаво и тази ми нагласа не само действа,но и се чувствам така,сякаш никога не съм палила цигара.
Всичките ми приятели казват,че съм много твърд човек и питат от къде съм я взела тази воля?...Отговорът ми винаги е един и същ: ”Просто решаваш и спираш!”
На 5 януари 2010г ще стане една година откакто не пуша.За тази една година, с парите които спестих (около 1000лв) си подарих седмица на море и седмица на планина.Замених гадната миризма на цигарите с пречистващиядъх на морски бриз и планинска трева.Не че когато пушех
тези неща не ги е имало,но сега когато цигареният дим го няма,насладата от чистия въздух е много по-силна като усещане и дълготрайна като ефект...
И знаете ли-доволна съм защото успях да внуша на майка ми,която е заклет пушач с над 30 години стаж,че не е толкова трудно да ги спре .Просто трябва да реши,а аз ще и помогна с каквото мога.Засега опитът и трая само пет дена,но и това си е успех.Сигурна съм,че ако не се откаже да опитва,все някога ще успее.
А аз влизам в новата година с чисти дробове и много повече увереност.И ако в някакъв момент в главата ми се промъкне мисълта за цигара си спомням думите на най-малката ми сестра:
„Как може да ви доставя удоволствие нещо,което е ужасно на вкус,бърка ви в джоба и най-вече ви разбива здравето?”.... - и се усмихвам,защото на мен това вече няма да ми се случи!
Въпрос на избор и на воля!