Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

понеделник, 1 февруари 2010 г.

Вярвам (най-наивно)

Вече не напирам да разбирам
кой защо,какво,кога и как!
Искам тишина и си избирам
светло утро вместо тежък мрак.

Някъде зад някоя пресечка
чака щастието ми-да ме отведе.
Ти не ми повтаряй ,че е грешка.
Вярвам само в моето сърце.

Вярвам,че каквото и да става
винаги ще бъда светлина.
Лунна или слънчева-все тая,
важното е,че ще свети във нощта

и когато уморен,изгубил вяра,
своята посока ти сгрешиш,
аз ще светя с цялата си сила
за станеш и да продължиш!!!

2 коментара: