Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

събота, 13 февруари 2010 г.

...и все пак...

Омръзна ми от думи-еднодневки.

Като хербарии по листа се трошат.

Застиналии в мастилена прегръдка

уж трябва да говорят,а мълчат!

А как са ми заседнали в душата...,

във дробовете,в гърлото...в дъха.

Ако успея наведнъж да ги издишам,

навярно бих затрупала света.

Навярно бих помела като буря

брега на онзи ,който замени

изкуството с посредствена халтура

и днес ме кара да прескачам планини

от мъртви буквосъчетания и фрази...,

да инсценирам смисъл от увяхващия цвят

на глупавата ни неделно-сива проза...

Омръзна ми от думи....И все пак.....

Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)