Бягаш ли?
От какво? От себе си?...
Жалко!!! ...
Исках да ти кажа колко много красота виждам в теб,но ти си толкова зает да оправдаваш очакванията на тълпата,че гласът ми се разбива в ледения ти поглед, и нито едно от усещанията ми не стига до душата ти.Не ти се говори много с мен,а и не мислиш,че е възможно да знам нещо по-различно за живота, от нещата които ти знаеш.Опитам ли да те доближа, нахлузваш бронята на безразличието и потъваш в нищото на обърканите си мисли.Освен това,подозирам,че ми се сърдиш,защото не искам да бъда нещастен като теб...Мислиш,че съм глупав и недобронамерен само защото държа да казвам нещата както ги чувствам,а не както е прието да се казват(с въможно най-щадящи и галещи егото думички )...Замеряш ме с надменния си цинизъм и се опитваш да ме наказваш с някакви странни твои си демонстрации,но тук отново ще те разочаровам - моят свят не се върти около теб!Поне не така както ти се иска...Не мога да мълча,когато грешиш,нито да свеждам глава,когато вършиш явна несправедливост.Не мога да съдействам на разума ти,когато виждам как сърцето ти се гърчи и боледува.Червеят на недоверието човърка мислите ти, и каквото и да направя, ти се струва съмнително и неискрено...Е,няма да споря с теб!Нито ще те убеждавам в каквото и да било.Като типичен вятър ще профуча през косите ти и ще отида да си поиграя с облаците.Те поне колкото и да са навъсени или уморени,винаги намират сили да отвърнат искрено на усмивката ми .Ако пък са прекалено тъжни си поплакваме заедно и после само с един повей ги превръщам в красиво ,синьо небе.Искаше ми се да можех и на теб да подействам така,но ти си прекалено зает със земните си дела,а и лека–полека започваш да забравяш досадните брътвежи за щастие ,долитащи като ехо някъде от ляво на гърдите ти.Гълташ си дневната доза хапчета,закачаш една що –годе прилична усмивка на лицето си и вдигнал високо брадичка тръшваш вратата на килията,зад която недоумяващо и съкрушено те гледа собствената ти душа.
Какво мога да направя аз в този случай,освен да те оставя ,да следваш избора си и да наминавам отвреме на време край килията за да наглеждам истинския теб! Да,знам....Знам,че от такива като мен нямаш нужда,но това,че съм вятър и не се спирам на едно място,не означава,че не те обичам.Напротив!Винаги когато нещо не е наред с теб,се намира птица или бръмбар,които да ме известят.Тогава откъсвам от мислите си една четирилистна детелина,духвам в шепите си и я превръщам в пеперуда.Нежното създание махва два пъти с крила и повечето твои проблеми лека-полека започват да намират своето решение.Но,преди да си се ядосал,тълкувайки думите ми погрешно,нека ти кажа -аз не си присвоявам твоите успехи,просто те обичам безусловно и обстоятелствата ми съдействат ,за да ти помогна с каквото мога.А аз не мога да ти помогна с друго,освен с хубави мисли.
Моля те- недей да бягаш повече!
Важно ми е да си добре и килията да е празна...
....Защото мястото на душата ти е при теб и никъде другаде!
Страхотно...:)
ОтговорИзтриване