Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

понеделник, 1 февруари 2010 г.

Обич по-жестока от омраза (Gentiana & Innocence)

Думите ми бяха ли бонбони

на Задушница ли скръбна ги раздавах?

Гаснеха свещички. В голи клони

Слънцето помръкна. Притъмнява.

Някой си отива!Пак!Отново!

Писъци душата ми раздират.

Колко още богове да моля

в сън поне до мене да те има.

Будиш ме и всеки път е грубо,

а ми обеща да бъде вечна

тази обич-наше малко чудо.

Как да кажа, че е нечовечно?

Как да кажа,че си моят Юда-

вчера ме целуваш-днес предаваш?

Ако те замеря с тези думи,

после до живот ще ме наказваш...

После ще ме нищят ветровете,

слаба и сломена, на парцали.

В твоите ръце съм мъртво цвете.

С тез ръце ли вчера си ме галил?

Думите ми бяха ли искрици

от последната кибритена надежда?

Любовта догаря в твоите зеници.

Нямам сили в тях отново да погледна!

Няма коментари:

Публикуване на коментар