Думите ми бяха ли бонбони
на Задушница ли скръбна ги раздавах?
Гаснеха свещички. В голи клони
Слънцето помръкна. Притъмнява.
Някой си отива!Пак!Отново!
Писъци душата ми раздират.
Колко още богове да моля
в сън поне до мене да те има.
Будиш ме и всеки път е грубо,
а ми обеща да бъде вечна
тази обич-наше малко чудо.
Как да кажа, че е нечовечно?
Как да кажа,че си моят Юда-
вчера ме целуваш-днес предаваш?
Ако те замеря с тези думи,
после до живот ще ме наказваш...
После ще ме нищят ветровете,
слаба и сломена, на парцали.
В твоите ръце съм мъртво цвете.
С тез ръце ли вчера си ме галил?
Думите ми бяха ли искрици
от последната кибритена надежда?
Любовта догаря в твоите зеници.
Нямам сили в тях отново да погледна!
Няма коментари:
Публикуване на коментар