Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

понеделник, 8 февруари 2010 г.

Преди да падне тишината
и да затрупа твоя път,
а мисли с цветове на лято
в съня ти тихо зажужат,
изтупай старите си грижи,
една усмивка си налей
и я разбъркай с щипка свежест,
а после в рими я възпей .
Излез на въздух.Потанцувай.
Замеряй скуката със сняг.
Сърца от лед си нарисувай.
Стегни мечтите си във впряг
и полети като снежинка
над побелялата земя.
Какво и трябва на душата-
екстремна писта и ....крила....
Публикувано от в

3 коментара:

  1. -9 февруари 2010 г. в 1:07

    Крила и` трябват,
    вяра
    и усмивка...
    Дай боже всекиму от тях!

    ***
    Хубаво :) Особено настроението, което носи стиха ти :) Много хубаво!
    Усмихнат да е денят ти !

    ОтговорИзтриване
  2. Zvetanka Shahanska9 февруари 2010 г. в 23:02

    "...Какво и трябва на душата-
    екстремна писта и ....крила...." Толкова е хубаво това:) Поздрави:)

    ОтговорИзтриване
  3. Innocence13 февруари 2010 г. в 13:03

    Дами ,искрени благодарности за оценката и присъствието :))).Красиви дни и на вас!!!

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)