ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Куршум

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

понеделник, 15 март 2010 г.

Куршум

Страхът ли те гори?
Не го преглъщай.
Аз виждам как
във гърлото засяда
и как внезапно
като удар се завръща
разбивайки
привидния порядък
на малки, остри
шипчета агония...
Отровена ,кръвта се
разводнява.
В душата ти пресъхват
всички радости,
а ти си сам,
но не политаш,
а пропадаш!
Страхът ти те изцежда
и ограбва.
Играеш роли,
за да го прикриеш.
Заплюваш го,
но той те покорява
преди безумния му
устрем да убиеш.
Страхът ти е вина
пред теб самият-
церберът
на болната ти съвест ,
чиито три глави
от Ада вият,
а между зъбите им
късчета илюзии
угасват като
пламъче във вакуум...
Страхът е
по –коварен от магия,
но ти не се предавай -
в къс олово
хвани душата му!
Опитоми я!
Победи я!!!