ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: На приятелите ми...

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

понеделник, 15 март 2010 г.

На приятелите ми...

Защо бе ,Господи ,предателстваш така?
До вчера се разбирахме прекрасно.
Сега ме караш пак напук да избера
между приятелство и принципи или по-лесното...
Размахваш пачки под носа ми.Сатана.
Изпитваш ме ,но не защото ме обичаш.
По-скоро си уверен във това,
че съм поредното маскирано двуличие.
Но к`во ли друго да очаквам,че нали
и боговете сам –сами сме си създали.
Сами избираме дали да ни боли
и все си търсиме каквото сме раздали...
Но аз не искам...Чу ли? Няма да се дам !
Възможности,докато жива съм – валяло.
Така че, стой си във фалшивия си храм
и брой пари под свойто старо одеало,
а аз ще си направя чаша чай
и ще поканя онзи,много скъп приятел
за който даже и живота си ще дам.
Усмивката му – тя е моята отплата!!!