ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Моето ангелско "Аз"

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

петък, 17 септември 2010 г.

Моето ангелско "Аз"

"Не може точно да се определи моментът, в който се поражда приятелството... Както, когато пълниш капка по капка някакъв съд с вода, най-сетне идва една капка, която го препълва; така и в поредицата от приятелства идва едно, което грабва сърцето ти."

"451° по Фаренхайт"- Рей Бредбъри

на Маги

Ти си моето ангелско "Аз",
от което се уча на вяра.
Този мост- светлина между нас
е награда, съдбовна награда
за позната без време печал,
за самотни и празни мълчания.
С теб светът ми е приказно бял.
Постижими са всички мечтания...
Ти си моето ангелско "Аз",
топъл изгрев, усмивка в очите.
Глътка нежност в един сбъркан свят.
Ангел, който безкрайно обичам.