ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Моето ангелско "Аз"

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

петък, 17 септември 2010 г.

Моето ангелско "Аз"

"Не може точно да се определи моментът, в който се поражда приятелството... Както, когато пълниш капка по капка някакъв съд с вода, най-сетне идва една капка, която го препълва; така и в поредицата от приятелства идва едно, което грабва сърцето ти."

"451° по Фаренхайт"- Рей Бредбъри

на Маги

Ти си моето ангелско "Аз",
от което се уча на вяра.
Този мост- светлина между нас
е награда, съдбовна награда
за позната без време печал,
за самотни и празни мълчания.
С теб светът ми е приказно бял.
Постижими са всички мечтания...
Ти си моето ангелско "Аз",
топъл изгрев, усмивка в очите.
Глътка нежност в един сбъркан свят.
Ангел, който безкрайно обичам.