Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

сряда, 22 септември 2010 г.

На децата без право на избор

"...После Надежда умира. Ha три умира oт недохранване. На четири умира от раните си, причинени от залежаване. На шест умира oт зарази заради лоша хигиена. На седем умира от измръзване, на осем от удавяне, на девет от задушаване, на десет от обесване. "


Сълзите им капят

и рани отварят в земята.

С мухите разделят

последните сухи трохи.

На кървави струйки

изтича от тях светлината.

В очите им писък отчаян,

сломено мълчи.

Протягат ръчички,

но вместо прегръдка и нежност,

две груби плесници

ги връщат в жестокия свят.

Ограбват от болното тяло

живот и надежда,

превръщайки всяка секунда

в един грозен ад,

където човешкото

глътнало два ревотрила

тихо издъхва

в локва от детски сълзи.

В безименни гробни полета,

ех, мила Родино,

превърнахме твоите

древни,свещени земи...

2 коментара:

  1. Мила,сърце не ми даде да го прочета до край,очите ми се напълниха със сълзи,камък застана в сърцето....Колко истина,колко тежки съдби,това трябва зверкините да го прочетат,майките които изоставят невинните душици,никой не е заслужил такава съдба!!!!!оххххх,много тежко ми стана

    ОтговорИзтриване