Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

сряда, 8 септември 2010 г.

Есенно







Намерих ключ за някаква врата
изпаднал от джобовете на времето.
Дали зад нея чака есента
с килимите си в жълто-керемидено
и с аромат на ненатрапчива любов?
Дали си там със златна ябълка в ръката?
Или ще те позная по това,
че като мен, почти не стъпваш на земята.
Дали? Дали?... Дали да завъртя
ключа? Какво ли друго ми остава.
Ако те няма ще прегърна есента
и ще забравя, че те търся. Ще забравя!

Публикувано от в

2 коментара:

  1. -9 септември 2010 г. в 1:25

    Той сигурно отдавна е поел
    по пътя, който с тебе ще го срещне
    и, сигурна съм, също като теб
    криле си има и ключе за есен,
    но рано е за есенните мисли-
    сега любов до лудост ти наричам :)

    И как да не ти кажа колко пияна от щастие и свобода изглеждаш на снимките в предишния ти пост!Радвам се за теб!Много ги харесах всичките луди за връзване от снимките:) Още много такива мигове ти пожелавам, приятелче!

    ОтговорИзтриване
  2. Innocence10 септември 2010 г. в 16:56

    Всяка година към края на лятото ни тегли към Рила. Качвам се горе за трети път и винаги има нещо, което преоткривам. Докато се катерехме си мислех, че там човек може да бъде камък, езерна вода, къс небе или слънчев лъч и всичките тези неща едновременно. Космическо усещане мила ми Лара... Неописуемо е.
    Благодаря ти за хубавия отговор и скоро ще те навестя с подробен разказ за всичките щуротии, които съм натворила. Да ти се връщат пожеланията и те обичам!

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)